Един професор разказва III

III 

       Добре си дошъл, чедо, поседни де ти е удобно. Добре дошъл! Пак да навестиш стареца, че нещо те тревожи… чакай да сложа малко фъстъци, уиски да сипя барем. Знам аз какво искаш и обичаш, онова с червената капачка го пазя за нас двамата само. Ха наздраве, чедо, и разказвай… 

       Момиче казваш си срещнал… Свястна била, казваш… любовта, чедо, се познава по погледа, по говора и по тишината помежду ви. По неизказаните думи и как изрича името ти. Забавено и чисто, нотка радост, извисяването в гласа и друга интонация. Влюбената жена, сине, е щастлива и не го крие, свие се кълбо в теб като коте и сякаш почне да мърка, кога ти говори. Не вика и не повишава тон, тя шепне. Защото сърцата ви са влизо едно до друго, не са на стотици километри, както при кавгата. При нея хората си викат, уж са заедно, но далечни са сърцата, не се чуват. Любовта не се казва, доказва се, без думи е тя. А жената, влюбената, е котка сякаш, говори с тялото си, не с думите толкова. Когато казва „Обичам те!“ цяла се извива и погледът в тебе вперен, да види очите ти, да разбере по стойката що ти е. затова влюбените се прегръщат, да се гледат в очите, да сплетат потни ръце и да слепят влажни устни. Целувката е печат, договор. И клетва. Защото словата са безсилни пред душата вътре. Пийни си, виждам че устата ти пресъхна. Чел си писанията ми, цяла теория разработих. 

      Любовта не е само емоция, не е просто чувство или състояние. Тя е много повече от всички тях. Квантовите уравнения не могат да опишат това, могат едвам да разкажат за него. Дори словата на влюбените са малка част от това чудо, наречено любов. Но стига, че ти додеях. Преди десетилетия беше, попаднах на една приказка. Двама царе воювали, единият загубил, естествено. Победилият решил да го обезглави, но нещо му хрумнало и дал шанс на победения цар да си спаси живота. Дадена била година време този да разбере що искат жените. Годината минала, но царят така и не разбрал; накрая го посъветвали да иде при вешицата в една планина и да я пита. Свило се сърцето на царя, но живот лесно се не дава и поел. Стигнал, разказал на бабичката що му е. „Ще ти кажа при едно условие-рекла тя-да се ожениш за мен.“. Хъката-мъката, приел. „Жените искат да бъдат обичани, но и да имат свобода да избират.“, казала вещицата. По памет ти разказвам… Вдигнали сватба, до царя грозната вещица… станало вечерта, разотишли се всички гости, а царят се прибрал в спалнята си. и що да види – красавица в стаята, седи и го чака на леглото. Виждайки го уплашен, жената проговорила: „Аз съм вещицата, за която се ожени. За това, че ме изтърпя цял ден грозна и стара, ще ти дам подарък. Половин ден ще съм стара и грозна, половината ще съм красавицата, която виждаш. Ти избери кога каква да съм“. Опомнил се царят, замислил се, не могъл да реши денем ли, нощем ли каква да е. Затова казал сама да избере кога каква да е. „Затова, че си запомнил, каквото ти казах, ще ти подаря още едно нещо – винаги ще бъда красавицата, която виждаш!“… Не изтекъл уреченият срок и царят се явил пред победителя. Споделил що научил и си спасил живота.         Та така, сине, владей над любимата, но винаги я оставяй тя да избира. Мъжът е главата, но жената е врата. Изтъркано, знам, но вярно. Ако гледате заедно в една посока мир, любов и щастие ще има в дома ви. Мъжът прави, купува къща, жената прави дом от нея. Помни сине, избор да даваш, мир и сговор да има между ви. Радвам се, че видях усмивката ти, онази детската, неподправената. И помни, чадо, хората се раждат да бъдат щастливи, не послушни. Мнозина в последствие заменят едното с другото и страдат, че подчинението убива всичко останало.

Благодарбост и прошка (част 2)

Влез, чедо, влез! Поседни на дивана, почини си. Какво те води днес при мене? Прошката, казваш, прошката и благодарността…Ех, чедо, добре си ми дошъл и благодаря ти за въпроса! Да ти кажа; питаш ме за прошка и благодарност. Двете най-лесни неща и най-трудните. Защо ли. Лесно е да речеш едно „благодаря“ мимохом, от лицемерие; друго е да го кажеш от сърце, да видиш усмивката. Да се обърнеш с лице към човека, да видиш очите му. Да видиш радостта или съжалението в тях, да му благодариш от сърце или да му простиш от душа. Това е трудното, сине, това е трудното! Още Христос проповядваше тези неща, че и пророците преди Него; така и хората се не научиха. Миналия път ти казах, че стар съм за кого? В твоите очи сигур съм стар. Гоня седемдесетте. Много люде, много свят видях, чадо, много… хора много, човеци малко. Помниш ли Диоген(?), който беше тръгнал деня със запален фенер, та му се присмиваха. „Защо си тръгнал посред бял ден с този фенер?“ – „Човеци търся“, рекъл им, та му се присмяли, че го и подиграли. Вземи, хапни си! Кафенце има сварено, шишенце ракийка комшията подаде. Че и аз пазя от бая време една бутилка уиски, от онова с червената капачка; де го обичаме двамата с тебе. Пазя го, и аз не знам за кога...Та да си сипем по едно, бива ли…? Та благодарността, чедо, знаеш ли откъде произлиза думата. От благост, от добро, и от дар. Благ дар; сиреч добър подарък, за да ти стане ясно. И някогашните думи, първообразите, не знаете вече. Кога отиваш нейде за първи път що правиш, какво те учихме с баба ти? Па и да не е за първи път… Имаш ли на ръка, да ти се не свиди, нещо внеси в къщата. Де кутия бонбони пътьом да вземеш, де някое цвете да подариш… това е благодарността, да дадеш от сърце. Да погледнеш човека в очите, да видиш светлината и радостта в душата му, това е истинският дар. И за него, и за теб. Изреченото набързо Благодаря пукната пара не струва, да знаеш, лъжовно е като времето из Балкана есенеска. Дор го гледаш слънце, па дъжд завали, вятър задуха… накъде духа не знаеш, но е студено и вледенява. Прошката, сине, и тя като благодарността. Ако не е от сърце, да зарадва душата, напразно дума си рекъл. Ако благодарността е като бърз водопад, прошката е скалите около него. Едни са заоблени и гладки, други са зъбери и режат. Блага дума железни врати отваря са рекли хората. Не са само приказки, а истина, чедо. Най-трудно се катери човек по гладкото и хлъзгавото, и по режещите зъбери. Едното ще те подлъгва непрестанно, другото ще разкъсва плътта от болка, кръв капе и меса виснат. Затова търси златната среда, където зъбери няма и не е хлъзгаво. Да е грапаво, за да има къде да се хванеш, да е на припек, за да не мокро. И светло да е, да виждаш процепите, където да се хванеш.

Благодарността и прошката

 

Влез, чедо, влез! Поседни на дивана, почини си. Какво те води днес при мене? Прошката, казваш, прошката и благодарността…Ех, чедо, добре си ми дошъл и благодаря ти за въпроса! Да ти кажа; питаш ме за прошка и благодарност. Двете най-лесни неща и най-трудните. Защо ли. Лесно е  да речеш едно „благодаря“ мимохом, от лицемерие; друго е да го кажеш от сърце, да видиш усмивката. Да се обърнеш с лице към човека, да видиш очите му. Да видиш радостта или съжалението в тях, да му благодариш от сърце или да му простиш от душа. Това е трудното, сине, това е трудното! Още Христос проповядваше тези неща, че и пророците преди Него; така и хората се не научиха. Миналия път ти казах, че стар съм за кого? В твоите очи сигур съм стар. Гоня седемдесетте. Много люде, много свят видях, чадо, много… хора много, човеци малко. Помниш ли Диоген(?), който беше тръгнал деня със запален фенер, та му се присмиваха. „Защо си тръгнал посред бял ден с този фенер?“ – „Човеци търся“, рекъл им, та му се присмяли, че го и подиграли.

Вземи, хапни си! Кафенце има сварено, шишенце ракийка комшията подаде. Че и аз пазя от бая време една бутилка уиски, от онова с червената капачка; де го обичаме двамата с тебе. Пазя го, и аз не знам за кога...Та да си сипем по едно, бива ли…?

Та благодарността, чедо, знаеш ли откъде произлиза думата. От благост, от добро, и от дар. Благ дар; сиреч добър подарък, за да ти стане ясно. И някогашните думи, първообразите, не знаете вече. Кога отиваш нейде за първи път що правиш, какво те учихме с баба ти? Па и да не е за първи път… Имаш ли на ръка, да ти се не свиди, нещо внеси в къщата. Де кутия бонбони пътьом да вземеш, де някое цвете да подариш… това е благодарността, да дадеш от сърце. Да погледнеш човека в очите, да видиш светлината и радостта в душата му, това е истинският дар. И за него, и за теб. Изреченото набързо Благодаря пукната пара не струва, да знаеш, лъжовно е като времето из Балкана есенеска. Дор го гледаш слънце, па дъжд завали, вятър задуха… накъде духа не знаеш, но е студено и вледенява.

Прошката, сине, и тя като благодарността. Ако не е от сърце, да зарадва душата, напразно дума си рекъл. Ако благодарността е като бърз водопад, прошката е скалите около него. Едни са заоблени и гладки, други са зъбери и режат. Блага дума железни врати отваря са рекли хората. Не са само приказки, а истина, чедо. Най-трудно се катери човек по гладкото и хлъзгавото, и по режещите зъбери. Едното ще те подлъгва непрестанно, другото ще разкъсва плътта от болка, кръв капе и меса виснат. Затова търси златната среда, където зъбери няма и не е хлъзгаво. Да е грапаво, за да има къде да се хванеш, да е на припек, за да не мокро. И светло да е, да виждаш процепите, където да се хванеш.

Димитър Делийски: Добре дошли

Димитър Делийски: Добре дошли: Това е личният блог на психолог Димитър Делийски.

РАЗМИСЛИ  ЗА СТРЕСА ПРЕЗ КВАНТОВАТА ПСИХОЛОГИЯ

Думата "стрес" идва от английски език (stress) и означава натиск, деформиране, напрежение. В медицината и психологията това понятие си проправя път в началото на ХХ век и се свързва преди всичко с имената на У. Кенън и Х. Селие.

У. Кенън, открива, че под влияние на различни дразнители като студ, загуба на кръв, хипогликемия, хипоксия и др. при хора и при животни се наблюдава повишена секреция на адреналин. Той установява, че това се случва и при емоции като страх, ярост, гняв, тревога. У. Кенън съобщава, че при действието на дразнители от външната среда се наблюдават реакции на организма, които са неспецифични и не зависят от характера на причините. Тези реакции са насочени към съпротивление на деформацията, възстановяване на първоначалното състояние.

Ханс Селие  доразвива работата на Кенън. Той стига до извода, че стресът е адптационен механизъм на организма са справяне  с поставените пред него външни предизвикателства. Селие нарича това явление „общ адапционен синдром” (ОАС). Впоследствие разделя стреса на две: еустрес и дистрес.

ЕУСТРЕС. Това е положителното проявление на стреса, държащ организма в готовност за защита и реакция. Еустресът не е вреден и няма негативни последици върху организма.

ДИСТРЕС. Това е лошият стрес, който влияе отрицателно на организма и често има неприятни последици - от различни болести на физическо и ментално ниво до смърт. Селие разграничава три фази на дистрес: 1. Фаза на тревога; 2. Фаза на съпротива; 3. Фаза на изтощение. Дистресът може да спре във всяка фаза и да не доведе до фатални или болестни състояния но това зависи от способността на организма да функционира правилно под натиск (stress).

Квантовата психология като тълкувател на емоциите.  Когато говорим за квантово измерение изобщо, веднага превключваме на идеята, че всичко е енергия; в това число и материята, с която толкова сме свикнали около нас. Материята всъщност е енергия с много ниска честота на вибрация. Резонно е да зададем въпроса „Какво има общо стресът с квантовата физика и психология и как кореспондират помежду си?”. Както има слънчева Е, така има и психическа такава. Емоциите са сбор от енергийно заредени частици, милиони пъти по-малки от атомите (кварки). Всяка емоция има собствена честота на трептене и цвят. Съобразно изпитваната емоция и интензитет енергийното ни тяло се оцветява в съответния цвят и/или нюанс. Всяка емоция може да бъде стресор – от гнева до влюбването. И понеже всяка емоция има и химичен еквивалент, то, енергията на дадено състояние се подсилва с друга, допълнителна енергия със същия заряд.

Кварките имат близнаци, свързани са енергийно, без значение разстоянието помежду им. Изпълняват един и същ „танц”. От гледна точка на квантовата психология стресът е прекъсване на тези нишки между близнаците за период от време. Когато се възстанови равновесното положение, всеки намира близнака си или друг, с когото се компилира.

В този ред на мисли еустресът не разрушава комплементарните двойки, а ги дозарежда с още енергия. Дистресът предизвиква хаоса в синергичността на системата. Когато човек се познава и може да контролира емоциите си чрез различни техники и практики, спомага за балансираността на организма и психиката си. И ако мозъкът е материалния носител на съзнанието, то психиката е софтуера.

А понеже казахме вече, че емоциите са енергийни трептения и могат да предизикат стрес, то и самият стрес е енергийно детерминирано проявление на външни или вътрешни фактори, водещи до промяна в енергийния баланс на организма.  

Автор:  Психолог Димитър Делийски

Еволюционен обзор на шизофренията

Еволюционен обзор на шизофренията 

Пламен Въргов- Психолог

Възникване на идеите и поява на позитивната психология – част 2

Пионерът в позитивната психология е Мартин Селигмъм, който поставя основите й, докато е председател на АРА (American Psychological Asociacon). За начало се смята периода 1996-1998 г. От 1967 г. нататък Селигмън в проучванията си акцентира на един важен въпрос: „Как да направим хората по-щастливи?”. Той стига до заключението, че трябва да предложим на хората един:

ØПриятен живот

ØДобър живот

ØСмислен живот

Възникване на идеите и поява на позитивната психология

МЕЧТАТЕЛИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Част I

“Животът причинява същите недостатъци и трагедии на оптимиста, както и на песимиста, но оптимистът ги понася по-добре.” Мартин Селигман

Позитивната психология е съвременен клон на психологията като наука. Идеята за нейното оформяне и съществуване е вероятно идеята, че във всичко има нещо положително, дори в негативните и неприятни неща, които ни се случват. Извличането на поуки, които биха ни помогнали в бъдещи ситуации е основна концепция в идеята на позитивната психология. 

ЗА ПАНИКАТА И COVID-19

В момента се намираме в пандемия, което не е тайна вече за никого. Няма конспирация, няма таен заговор за унищожаване на човечеството, просто нещата се случват. Това дали ни харесва или не е друг въпрос.

COVID-19  е от групата на  S.A.R.S. вирусите, към която принадлежи и СПИН. Предава се по въздушно-капков и по кръвен път. Жизнеспособен е извън организма да оцелее до 6 часа и много често вирусоносителите дори не подозират за това, че са опасни за себе си и околните. Все пак инкубационният период е 14 – 28 дни, което е сравнително дълъг период.

Щастливи ли са българите

Щастливи ли са българите? Трудно е да се отговори еднозначно и категорично. Най-малкото защото всеки разбира щастието по различен и уникален начин. Но общото за всички е, че щастие и свобода са равнозначни.

Свободата и щастието са състояния на духа,

Размишленията около една статия

Размишленията около една статия

Тези дни из мрежата се върти една статия и се коментира и интерпретира многозначно. Темата на статията в най-общи линии е фетусът или плодът като цяло е част от майката или индивидуално същество. Ето статията Is the Unborn Part of the Mother's Body? Странното е, че попаднах на мнения на колеги, които би трябвало да са наясно с анатомията и физиологията, с етиката и морала. Неслучайно  ги споменавам, понеже има пряка връзка с писанията, както тук, така и в коментарите, да не пренебрегваме и въпросната статия! Изказванията варират от крайно положителни до съвсем негативни или написани от хора явно не осмилили същността на идеята.