Щастливи
ли са българите? Трудно е да се отговори еднозначно и категорично. Най-малкото
защото всеки разбира щастието по различен и уникален начин. Но общото за всички
е, че щастие и свобода са равнозначни.
Свободата
и щастието са състояния на духа,
светоусещане. Нещо, което не може да се обясни
току-така с няколко думи. Наскоро правих изследване за оптимистичните нагласи
на сънародниците ни. Получиха се доста интересни и абсурдни на пръв поглед
резултати. Взаимовръзките между
различните показатели за мъже и жени бяха различни, но категорично показваха
една и съща тенденция. Господата предпочитат да мечтаят, което ги кара да се
чувстват щастливи; за дамите щастието е пряко обвързано със свободата и
независимостта. Това много ме учуди и породи куп въпроси; след неколкодневно
обмисляне стигнах до следните изводи:
ü Обществото ни по презумция е феминистко, респ. има
равноправие между половете, поне теоретично;
ü Въпреки, че в съзнанието на българина (и не само!) битува
идеята за патриархат и за „мъжки” свят, матриархатът никога не си е отивал и
невидимо управлява света;
ü Мечтата е вид креативност, а творците са свободни от ограничения
и норми. Творческият процес обикновено вкарва твореца в поток(flow), в безвремие. Вероятно затова мечтата е толкова важна
за мъжкото съсловие;
ü Корелацията щастие-свобода при жените се дължи на
стремежа за себедоказване в един уж мъжки свят, въпреки ненужността от това. В
съвременното общество партньорите са равноправни и равно отговорни, както за
финансови, така и ежедневни, битови ангажименти и задължения;
ü Стремежът за доминантност напоследък по-ясно личи при
женския пол, което обяснява мечтателността при мъжете;
ü Мъжете се сдружават, за да победят, жените се коалират,
за да доминират;
ü Корелационните зависимости при мъжете са свързани с
благополучието на семейството; при жените корелациите са към защита на
поколението,а ко има, и независимост;
Ако
проследите и внимателно анализирате изложените постулати ще забележите много
интересна тенденция – подчиняване на мъжката аудитория за сметка на нечии други
щения, често необосновани и безмислени. Ето защо има разводи, една от
причините.
* * *
От
гледището на психологията, както и от позицията на позитивната и еволюционната
психология в частност, у мъжа е заложено чувството и стремежа за справедливост
на всяка цена. Вече няма дуели с мечове, пистолети и прочее, но това съвсем не
означава, че няма словестни престрелки с цел победа и доминантност. В
маскулитните общества (визирам основно ислямския свят) мъжът е цар и господар.
При феминистки устоените социуми половете са равноправни (виж западния свят),
което само по себе си противоречи на генетично заложения у мъжа стремеж за
господство. В този „мъжки” свят виждаме как жените все повече нахлуват и
превземат все повече от професиите и териториите на мъжа. Ето отговора на
въпроса (частично!) защо мъжете мечтаят, а жените са свободни, както споменахме
по-горе.
* * *
При
проведеното изследване констатирах, че българите са щастливи. Тогава защо
недоволстват се запитах. Отговорът се корени дълбоко в колективното несъзнавано,
свързано с турците, световните войни и социалистическия режим. Познат ни е
изразът Преклонена главица сабя не я сече. Както и онова от хумора на шопето: „Я
не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”.
Българинът
може да е много добър в какво ли не, но алчността и егоизмът слагат чучул на
всичко хубаво в него. Това обяснява и усещането му за неблагополучие, завистта
към успелите, без значение колко и какво им е струвало на сполучилите този
резултат... В точката на пресичане на няколко култури ние все още не сме се
научили да живеем заедно, да бъдем едно цяло. Векове са се опитвали да ни
разделят и подчинят, но не са успели. Защо сега сякаш се разпадаме? Всеки да си
отговори сам, не са само икономическите причини и политическата структура. Знам
нещо със сигурност: старите мъдрости не важат вече, нужно е друго амплоа, което
да ни обедини отново. Както казах вече свободата е начин на светоусещане...
автор: Димитър Делийски Психолог
автор: Димитър Делийски Психолог
Няма коментари:
Публикуване на коментар