сряда, 5 февруари 2020 г.

Щастливи ли са българите

Щастливи ли са българите? Трудно е да се отговори еднозначно и категорично. Най-малкото защото всеки разбира щастието по различен и уникален начин. Но общото за всички е, че щастие и свобода са равнозначни.

Свободата и щастието са състояния на духа,
светоусещане. Нещо, което не може да се обясни току-така с няколко думи. Наскоро правих изследване за оптимистичните нагласи на сънародниците ни. Получиха се доста интересни и абсурдни на пръв поглед резултати. Взаимовръзките  между различните показатели за мъже и жени бяха различни, но категорично показваха една и съща тенденция. Господата предпочитат да мечтаят, което ги кара да се чувстват щастливи; за дамите щастието е пряко обвързано със свободата и независимостта. Това много ме учуди и породи куп въпроси; след неколкодневно обмисляне стигнах до следните изводи:

ü Обществото ни по презумция е феминистко, респ. има равноправие между половете, поне теоретично;

ü Въпреки, че в съзнанието на българина (и не само!) битува идеята за патриархат и за „мъжки” свят, матриархатът никога не си е отивал и невидимо управлява света;

ü Мечтата е вид креативност, а творците са свободни от ограничения и норми. Творческият процес обикновено вкарва твореца в поток(flow), в безвремие. Вероятно затова мечтата е толкова важна за мъжкото съсловие;

ü Корелацията щастие-свобода при жените се дължи на стремежа за себедоказване в един уж мъжки свят, въпреки ненужността от това. В съвременното общество партньорите са равноправни и равно отговорни, както за финансови, така и ежедневни, битови ангажименти и задължения;

ü Стремежът за доминантност напоследък по-ясно личи при женския пол, което обяснява мечтателността при мъжете;

ü Мъжете се сдружават, за да победят, жените се коалират, за да доминират;

ü Корелационните зависимости при мъжете са свързани с благополучието на семейството; при жените корелациите са към защита на поколението,а ко има, и независимост;

Ако проследите и внимателно анализирате изложените постулати ще забележите много интересна тенденция – подчиняване на мъжката аудитория за сметка на нечии други щения, често необосновани и безмислени. Ето защо има разводи, една от причините.


*  *  *

От гледището на психологията, както и от позицията на позитивната и еволюционната психология в частност, у мъжа е заложено чувството и стремежа за справедливост на всяка цена. Вече няма дуели с мечове, пистолети и прочее, но това съвсем не означава, че няма словестни престрелки с цел победа и доминантност. В маскулитните общества (визирам основно ислямския свят) мъжът е цар и господар. При феминистки устоените социуми половете са равноправни (виж западния свят), което само по себе си противоречи на генетично заложения у мъжа стремеж за господство. В този „мъжки” свят виждаме как жените все повече нахлуват и превземат все повече от професиите и териториите на мъжа. Ето отговора на въпроса (частично!) защо мъжете мечтаят, а жените са свободни, както споменахме по-горе.

* * *

При проведеното изследване констатирах, че българите са щастливи. Тогава защо недоволстват се запитах. Отговорът се корени дълбоко в колективното несъзнавано, свързано с турците, световните войни и социалистическия режим. Познат ни е изразът Преклонена главица сабя не я сече. Както и онова от хумора на шопето: „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”.

Българинът може да е много добър в какво ли не, но алчността и егоизмът слагат чучул на всичко хубаво в него. Това обяснява и усещането му за неблагополучие, завистта към успелите, без значение колко и какво им е струвало на сполучилите този резултат... В точката на пресичане на няколко култури ние все още не сме се научили да живеем заедно, да бъдем едно цяло. Векове са се опитвали да ни разделят и подчинят, но не са успели. Защо сега сякаш се разпадаме? Всеки да си отговори сам, не са само икономическите причини и политическата структура. Знам нещо със сигурност: старите мъдрости не важат вече, нужно е друго амплоа, което да ни обедини отново. Както казах вече свободата е начин на светоусещане...

автор: Димитър Делийски Психолог


Няма коментари:

Публикуване на коментар