петък, 27 март 2020 г.

ЗА ПАНИКАТА И COVID-19 

В момента се намираме в пандемия, което не е тайна вече за никого. Няма конспирация, няма таен заговор за унищожаване на човечеството, просто нещата се случват. Това дали ни харесва или не е друг въпрос.

COVID-19  е от групата на  S.A.R.S. вирусите, към която принадлежи и СПИН. Предава се по въздушно-капков и по кръвен път. Жизнеспособен е извън организма да оцелее до 6 часа и много често вирусоносителите дори не подозират за това, че са опасни за себе си и околните. Все пак инкубационният период е 14 – 28 дни, което е сравнително дълъг период.




Но не започнах статията, за да обяснявам що е то COVID-19. Идеята, с която тръгнах да пиша това е да обясня и разкажа какво се случва на психическо ниво, какви са негативните ефекти и последици и как да се справим с тях.  Първите 2-3 дни от изолацията са интересни, почиваме си от иначе претрупаното ежедневие, развличаме се, обръщаме внимание на семейството. Но през това време и мнозинството следят с нескрит интерес какво се случва по новините, какво ново ще кажат, изнамерили ли са ваксина или лек и кога ще е достъпен за масовия потребител.

Около петия ден вече ни обзема скука, няма какво да се прави ново, хората са отвикнали да четат книги и предпочитат всичко да им се поднася смляно и сдъвкано. Мнозинството е загубило способността с за  кричично мислене! Медиите продължават да бълват преекспонирани новини, да създават сензации, защото лоша реклама няма, от често неверни или още по-лошо лъжливи новини, разказват колко са се заразили, сякаш вече са мъртви. Не, тези хора са вирусоносители, но начина по който се набива информацията, точно така звучи: „Бойте се и треперете, краят на света идва! Смъртта Ви дебне от всеки ъгъл!”Да, ама не! Създавайки такива нагласи у хората, медиите създават масова паника и психоза. Това разбира се не може да се промени, понеже психологията на тълпата е сложна система от взаимодействия, базирани най-вече на емоционалната страна на нещата, а не на рационалното мислене. Вземете за пример тоалетната хартия – че закво ми е да се запасявам с такова нещо? Отговорът е прост, вероятно сте го чули или прочели поне още веднъж: когато човек усеща, че губи контрол над ситуацията, започва да купува и да се презапасява, за да си възвърне усещането за контрол над положението. Именно това е в същността си масовата истерия, породена от паниката. Всеки все някога ще си иде, всички го знаем. Да, някои се боят от смъртта, понеже е скок в неизвестното; други, напротив, чакат я с интерес и любопитство, но никой не знае дните си.

Боим се от страха от самия страх, а не от истинския страх. Страхът сам по себе си е базова емоция, която ни кара да застанем нащрек. Която ни кара да се огледаме за опасност, ако има такава да я преценим и да продължим напред, след като сме взели съответните мерки. Доскоро разбирането за страха беше заставане нащрек и осмисляне на ситуацията „Бий се или бягай!”. Отскоро циркулира една нова идея, свързана с позитивната психология: Да приемем случващото се с разбиране и осъзнато, да практикуваме осъзнатост(Mindfulness). Което е по-добрият избор, отколкото да се страхуваме от въображаеми заплахи, насадени в съзнанието с цел манипулация.

В завършек искам да призова хората да спрат да се паникьосват, да не се подават на масови и лични истерии, да ограничат до абсолютния минимум медийното присъствие вкъщи. Използвайте времето на изолация, за да си кажете неказаните неща, уверявайте се всеки път, по няколко пъти на ден, колко се обичате. Чувството за сигурност и любовта вдигат нивата на ендорфини, подсилват имунната система. Обичайте се, просто се обичайте и го показвайте по най-различни начини – споделяне, дребни жестове на благодарност, на признателност, че оценявате, че партнорът е до вас и ви подкрепя...  Четете книги, играйте забравени с времето игри с децата си като шах, Не се сърди човече, дама, каквото се сетите и имате под ръка. Експериментирайте да направите нещо заедно, примерно къща за кукли, гараж за количките от кашони. Нищо сложно. Изисква се само желание, споделяне и търпение.

Несъмнено има хора нуждаещи се от психологическа подкрепа в момента. След преминаването на кризата ще се появят много хора с пост травматично разстройство. Аз и колегите ми сме готови да помогнем на всеки, който ни потърси – дали сега, дали след кризистната вълна. Желаем ви всичко хубаво и най-вече здраве! Останалото ще се нареди от самосебе си, когато се успокоят мозъците и съзнанието.

Няма коментари:

Публикуване на коментар