събота, 18 януари 2020 г.

Размишленията около една статия

Размишленията около една статия

Тези дни из мрежата се върти една статия и се коментира и интерпретира многозначно. Темата на статията в най-общи линии е фетусът или плодът като цяло е част от майката или индивидуално същество. Ето статията Is the Unborn Part of the Mother's Body? Странното е, че попаднах на мнения на колеги, които би трябвало да са наясно с анатомията и физиологията, с етиката и морала. Неслучайно  ги споменавам, понеже има пряка връзка с писанията, както тук, така и в коментарите, да не пренебрегваме и въпросната статия! Изказванията варират от крайно положителни до съвсем негативни или написани от хора явно не осмилили същността на идеята.

Но да започнем от началото. При зачеването още новият „бъдещ”човек се развива в организма на майката, използвайки първоначално собствените си ресурси, а когато се изчерпят – майчинните. Той, фетусът, притежава собствени нервна, кръвоносна, ендокринна и т.н. системи, които се развиват поетапно и в различен момент от вътреутробното развитие на плода. Генетично е различен от майчиния организъм, но поради защитните и симбиотичните механизми, създадени в процеса еволюцията, двата организма освен, че не си пречат, си сътрудничат. Знаете, ли че, ако майката заболее, плодът започва да отделя стволови клетки, за да защити и излекува мама?

Проблем 1. Не искам да забременявам и раждам, понеже ще напълнея и погрознея! Аз решавам какво ще правя с тялото си!

Това звучи много егоистично, особено ако в теб расте друго човече. А то е живо същество и щом се е появило в теб, значи има абсолютното пълно право на живот, както и ти, която го носиш. И понеже срещам изключително много хора със старозаветно разбиране, ще припомня една от заповедите, а именно: Не убивай! Съгласно Закона за причинно-следствената връзка (ЗПСВ), Теория на коагиалността и още куп други, щом нещо съществува, значи има причина! От тук следва, че убийството не е решенние – разбирай аборт в случая(освен наистина сериозни медицински причини, които не позволяват задържането на плода с цел запазването на живота на майката и след отсраняването на проблема е възможен последващ опит). В света всичко ражда се, живее и умира... когато му дойде времето-не по-рано!

Проблем 2. Когато книжниците и фарисеите питат Исус:  „Коя е най-голямата заповед в Закона?Той отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоят Бог с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила; я втората подобна ней е: Да възлюбиш ближния си като себе си”. И кой по-ближен от детето, което сте създали, си износил, родил и отгледал?! Ето още един линк към статия, отговарящ на въпоса:

https://www.smithsonianmag.com/science-nature/babys-cells-can-manipulate-moms-body-decades-180956493/?fbclid=IwAR18G4_7UbbYrV2tvEu6lmQ4LGIp3KjshEG2xiAi-mzcp6zxXrMal0TJFfE

Не успях да намеря от кой момент според българското законодателство плодът се приема за отделна личност; според нормативните актове в някои щати в САЩ след 6 седмица фетусът се приема за самостоятелен индивид.

Проблем 3. Плодът има собствени усещания и възприятия, което е предпоставка за наличието на психика и съзнание. Това, че не можем все още научно да докажем съществуването на такива, не означава, че няма такива наистина. Съгласно Теория на коагилността и Теория на информацията Е= Информация; в частния случай един от вариантите е  Емоция = Е = Информация. А както знаем от обща теория на относителността, E= mc2 . Плодът може да предава емоции на майката, както и общува чрез нея чрез хормони и други клетки, които засега се наричат микрохимери. Последните се имплатират в различните части и тъкани на майчния организъм, което подпомага общуването и привързването след раждането (Виж линка по-горе)...  

Всяко дете знае още  вътреутробно желано ли е или не. То чува през околоплодните води, развива някаква елементарна форма на съзнание и мисъл... в настоящия момент се твърди, че в момента на раждане бебето притежава само Id - първичните и несъзнавани импулси, Азът се формира около третата година. Морализаторът  Свръх Аз  – между 6 и 10 година.

Проблем 4. Колко от вас знаят, че момиченцето завижда за пениса първоначално, но впоследдсвие около 4-5 г нещата се обръщат – момченцето започва да завижда на момиченцата, че могат да създават живот? Което ни води до същността на въпроса – жената сама ли взима решение за задържане на плода/аборт и да поеме цялата отговорност; или трябва да обсъди с партньора си. Защото мъжът е съдействал за създаването на този нов живот.  Неговата позиция също е важна. Ако той иска детето?! Така ли или иначе мъжът е съ-участник във всичко това.

Мога да пиша още много по темата. Но ще оставя да помислите и да решите сами за себе си! Така че с уважение:



автор Димитър Делийски Психолог

1 коментар: