РАЗМИСЛИ ЗА СТРЕСА ПРЕЗ КВАНТОВАТА ПСИХОЛОГИЯ
Думата "стрес" идва от английски език (stress) и означава натиск, деформиране, напрежение. В медицината и психологията това понятие си проправя път в началото на ХХ век и се свързва преди всичко с имената на У. Кенън и Х. Селие.
У. Кенън, открива, че под влияние на различни дразнители като студ, загуба на кръв, хипогликемия, хипоксия и др. при хора и при животни се наблюдава повишена секреция на адреналин. Той установява, че това се случва и при емоции като страх, ярост, гняв, тревога. У. Кенън съобщава, че при действието на дразнители от външната среда се наблюдават реакции на организма, които са неспецифични и не зависят от характера на причините. Тези реакции са насочени към съпротивление на деформацията, възстановяване на първоначалното състояние.
Ханс Селие доразвива работата на Кенън. Той стига до извода, че стресът е адптационен механизъм на организма са справяне с поставените пред него външни предизвикателства. Селие нарича това явление „общ адапционен синдром” (ОАС). Впоследствие разделя стреса на две: еустрес и дистрес.
ЕУСТРЕС. Това е положителното проявление на стреса, държащ организма в готовност за защита и реакция. Еустресът не е вреден и няма негативни последици върху организма.
ДИСТРЕС. Това е лошият стрес, който влияе отрицателно на организма и често има неприятни последици - от различни болести на физическо и ментално ниво до смърт. Селие разграничава три фази на дистрес: 1. Фаза на тревога; 2. Фаза на съпротива; 3. Фаза на изтощение. Дистресът може да спре във всяка фаза и да не доведе до фатални или болестни състояния но това зависи от способността на организма да функционира правилно под натиск (stress).
Квантовата психология като тълкувател на емоциите. Когато говорим за квантово измерение изобщо, веднага превключваме на идеята, че всичко е енергия; в това число и материята, с която толкова сме свикнали около нас. Материята всъщност е енергия с много ниска честота на вибрация. Резонно е да зададем въпроса „Какво има общо стресът с квантовата физика и психология и как кореспондират помежду си?”. Както има слънчева Е, така има и психическа такава. Емоциите са сбор от енергийно заредени частици, милиони пъти по-малки от атомите (кварки). Всяка емоция има собствена честота на трептене и цвят. Съобразно изпитваната емоция и интензитет енергийното ни тяло се оцветява в съответния цвят и/или нюанс. Всяка емоция може да бъде стресор – от гнева до влюбването. И понеже всяка емоция има и химичен еквивалент, то, енергията на дадено състояние се подсилва с друга, допълнителна енергия със същия заряд.
Кварките имат близнаци, свързани са енергийно, без значение разстоянието помежду им. Изпълняват един и същ „танц”. От гледна точка на квантовата психология стресът е прекъсване на тези нишки между близнаците за период от време. Когато се възстанови равновесното положение, всеки намира близнака си или друг, с когото се компилира.
В този ред на мисли еустресът не разрушава комплементарните двойки, а ги дозарежда с още енергия. Дистресът предизвиква хаоса в синергичността на системата. Когато човек се познава и може да контролира емоциите си чрез различни техники и практики, спомага за балансираността на организма и психиката си. И ако мозъкът е материалния носител на съзнанието, то психиката е софтуера.
А понеже казахме вече, че емоциите са енергийни трептения и могат да предизикат стрес, то и самият стрес е енергийно детерминирано проявление на външни или вътрешни фактори, водещи до промяна в енергийния баланс на организма.
Автор: Психолог Димитър Делийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар