Биологичният ден и психологическата нощ

Абстракт

В изложението става дума не просто за циркадните ритми ден/нощ, но се разглежда въпроса що е то биологичен ден и психологическа нощ. Принципно повечето понятия, с които се борави в статията са свързани тясно с термодинамиката и квантовата механика. В по-широк смисъл това е част от ново течение не само във физиката и естествознанието като цяло, но и в психологията, наречено квантова психология.

Съвременнатата наука все повече обвързва една с друга отделните си части – естествознание, социални и философски науки. В стремежа си да открием смисъл и ново, пълноценно знание за заобикалящия ни свят, търсим все повече синергичните връзки за причинно-следствените връзки в и около нас.

„...започвайки знаменитите си лекции „Теории по колебаний”... в стремежа си към точно определение в контекста на нелинейната теория за колебанията, Данаилов и Комодцев „определят” синергетиката като едно от многото възможни, не единственото значение Х на „Х-науки”... без название, неналожили се научни направления, занимаващи се с процесите на самоорганозация и образование, подържане и разпада на структури с най-различна природа(физически, химически, биологични и т.н..”. (Аршинов В.И.)

В ежедневието ни се редуват ден и нощ, сън и бодърстване, работа и почивка. Напоследък все повече навлиза идеята за биологичния ден и психологическата нощ. Това явление е с екзистенциален, абстрактен характер до момента, но обяснява голяма част от съзнание-битийните ни стремежи и терзания. Биологичният ден всъщност е материалното проявление на същността ни. Ние сме с материална обвивка, чийто нужди трябва да бъдат задоволени, за да функционираме правилно и да оцелеем в неблагоприятна среда, ако е необходимо. Имаме нужда от енергия: светлина, топлина, храна, вода. Така презареждаме с енергийни ресурси „батериите”, матералния носител на нашето Аз. Тук може би трябва да поясним, че материалният носител на съзнанието ни, на Аза е мозъка ни.

Нощем не просто си почиваме физически. Тогава протича и засилената преработка на информационния поток от психиката ни и нейната обработка – кое да бъде съхранено в дългосрочната памет и кое да бъде изтрито. Но това все още е физическата, биологичната нощ. Психичната нощ е свързана със съ-битието на една не още добре разбрана действителност на реалността, в която сме. Психичната нощ е необходим момент за свързване на личността ни с Универсума, с Вселенския Разум.

И докато през биологичния ден всичко е на макроскопско ниво, то по време на психичната нощ нещата „се разпадат” до квантовите им еквиваленти и отношения. Съвремието борави с триизмерността – дължина, ширина, височина (a,b,c) и времето(t) като четвърто измерение, добавено като такова от Айнщайн; това е биологичния ден. Той е свързан с ентропията, стремежа към хаос. Обратно, при психическата нощ нещата се пренареждат. Не само в познатия ни засега триизмерен свят и време, но в една многомерна действителност, където нещата добиват вида xn-1 - това са всички възможности и вариации на съществуването ни по време на психическата нощ, освен състоянието, в което се намираме в настоящия момент. За да го разберем, да си представим n на брой точки, свързани една с друга, всяка с всички останали, но и свързани с една, която ги обединява, отстояща встрани от това множество.

Необходимостта от съществуването на това явление идва от нуждата за осмисляне и преподреждане на опита и знанията, получени през физически обусловения, биологичния ден. Тогава нематериалният носител, съзнанието, се самоактуализира. Това помага на Аза да се „рестартира”, интегрирайки в себе си новите условия, създадени през биологичния ден. Взаимодействията на ентропията по време на психологическата нощ добиват не само логически връзки, но и смилово се обосновават. По време съня нещата се предефинират и на следвата сутрин, в началото на новия биологичен ден, ние сме получили обикновено отговорите, които търсим. Психологическата нощ реално се явява защитен механизъм, чрез когото преоткриваме както себе си, така и другите. Тя ни предпазва от ентропията на абсолютния хаос, както и от Танатос (стремеж към смъртта, Фройд).

От друга срана съзнанието е огледало на реалността, за да добием пълна представа за нея. И то се явява съ-знание, т.е. личността, Азът с и чрез знанието на нематериалния субект на личността разрешава на себе си добиването на това ново знание от системата от огледала(все пак огледалото дава двумерен образ на макроскопския свят, поради което се нуждаем от не едно, а множество огледала, подредени по определен начин). Тук съществува една условност. Живеем едновременно в макро-, микроскопски и квантов свят. В първия вариант виждаме всичко, което ни заобикаля – вещи, предмети, хора и т.н. микроскопският свят е света на атомите. Там всичко вече добива вълнова функция, която ще срещнем и в квантовия, но в по-различен вариант. Тук тази зависимост е все още представена в уедрен мащаб: проняна на спинове, разпад и събиране на атомите и прочие. Имаме сбор на енергия и информация, част от вълновия характер на материята.

При квантовия свят освен информация и енергия, добавяме и мисъл(подредени са във възходяш ред), образуващи сбор от вълни, въртящи се едновременно в линеарното време t, но с различна скорост, поради енергетичните си стойности. Как това влияе на биологичния ден и психологическата нощ? Информационната вълна непрекъснато играе зигзагообразно между съзнанието като субстрат и мисловната Е. Така мозъкът, материалният носител на Аза, разбира възможностите и вариациите на вероятното бъдеще и избира най-добрата според него от всички тях. Квантовият свят е свят на безбройни възможности и именно затова всеки има право на свободен избор. Не просто в един или друг момент, но непрекъснато.

Сънят дава време за осмисляне, денят реализира избора.

Димитър Делийски