събота, 4 януари 2020 г.

Пирамида на потребностите на Маслоу

Робърт Дилтс е експерт в невролингвистичното програмиране. Чрез този прост модел той предлага едно лесно и бързо осмисляне на живота ни такъв, какъвто е и защо е такъв.

Ейбрахам Маслоу (Abraham Maslow, 1908-1970) е основоположник на трнсперсоналната психология (заедно със Станислав Гроф) и хуманистичния подход в психологията. Името му се свързва основно с подредбата на йерархията на потребностите или така известната пирамида на Маслоу.

Според Маслоу, когато потребностите от Ниво 1 – храна, сън, вода, секс, здраве бъдат задоволени, тогава човекът може да премине към тези от Ниво 2. Това са подслон, безопасност, набавени допълнителни ресурси и т.н. Това означава, че когато всички нужди от предходните нива са задоволени, тогава преминаваме на следващото ниво. Не можете да си представите човек,гладуващ дни наред и умиращ от жажда, да твори музика или да пише поезия. Сиреч от най-долното ниво – физиологични нужди, да се изкачи неизвестнокакна върха,където е самоусъвършенстването,самоактуализацията.
Нека разгледаме следващите нива – човекът е социално животно, и когато му е отнето правото на принадлежност(любов,семейство,приятели...), той не може дадобие увереност, уважение, себеуважение. Тогава той се връща към ниво сигурност, за да гарантира оцеляването си психически, а от там и физически.

Робърт Дилтс, експерт в невролингвистичното програмиране, създаванова пирамида, която концептуално е същата като при Маслоу, но позволява лесно и бързо осмисляне на живота ни такъв, какъвто е и съответно ни помага да си отговорим какво и как да променим в начина си на мислене, за да променим живота си и нещата в него към по-добро.

Концепцията на Дилтс е проста: за да отговорим на първия въпрос е нужно да зададем този от втори ред. Погледнато абстрактно, трябва да започнем с върха, за да успеем да отговорим на всички предишни питания, сиреч да стигнем до основата или същността на проблема.

Ниво 1. Какво имам? Това е най-ниско стоящият въпрос и е свързан с ежедневието и битието ни. За да разберем защо имаме това, което имаме(а не друго или повече!), трябва да си зададем следващия въпрос.

Ниво 2. Какво правя? От определени действия в ежедневието до поведението ни спрямо себе си и другите. Явно е време за стратегиите.

Ниво 3. Как избирам?Изборът, вземането на решения е пряко свързано с поведенческия модел, който следваме. Свободният избор е основно и неотменимо право на всеки човек, но как ще оползотворяваме свободното си време е наше решение; ще се усъвършенстваме ли, четейки нови неща, касаещи нашата професията, или пък ще се взираме в телевизора и ще купонясваме. Всеки има нужда и от двете, но кое е приоритет, зависи от нас.

Ниво 4. В какво вярвам? Нашите вярвания и убеждения играят съществена роля в начина ни на разбиране на света. Те са основополагащи за стремежите и желанията ни като личности. Вярванията ни са построени върху убеждения, които сме придобили с времето и опита. Ами ако са грешни, понеже не сме интерпретирали правилно дадена ситуация и сме си извадили неверни изводи, или те са се оказали невалидни с времето? Тогава е време за следващия въпрос.

Ниво 5. Какъв съм аз? Същността ни се определя до голяма степен от вярванията ни. Ако съм убеден, че съм позитивен човек, ако вярвам в това, то неминуемо в един момент ще стана такъв, дори да не съм в момента. Ако вярвам, че съм добър професионалист или художник, то вярата ми в това ще ме подтиква да се самоусъвършенствам в съответната област, да давам всичко от себе си.

Ниво 6. Защо живея?Това е един, колкото прост, толкова и сложен въпрос. Защото ни показва смисъла на живота. Осмислянето на съществуването ни и живота, който живеем така, както го живеем, е именно тук. Ако успеем да си дадем отговор на този въпрос, значи ще сме отговорили едновременно на всички предишни нива. 

Защо това са взаимодопълващи се перспективи


Смятаме, че това е така, понеже насложени една върху друга, пирамидите отговарят на фундамендалните въпроси на битието, което ни заобикаля и съ-битието, което го съпътства. Осмисляното обединяване на двете парадигми дава логичен отговор на въпроса защо сме такива, каквито сме, както и отговаря на фундаменталните въпроси какво да променим в себе си и как, за да се чувстваме и да бъдем по-добре в бъдеще. Стремежът към знания е заложен у всеки от нас и търсенето на отговори на вече съществуващите проблеми, ни изправя пред редица други предизвикателства, които трябва да преодолеем, за да се самоактуализираме, респективно да дадем нов смисъл на живота си.

Автор: Димитър Делийскиhttps://www.facebook.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар